Ethnocentrism

Какво е това? Защо хората са етноцентристи? Какъв е проблемът? Какво можем да направим за това?
Разпознаването и контролът над етноцентризма е в основата на разпознаването на етичното поведение…нашето и това на другите.

Състезание с моторни шейни, което се организира от общността на инуитите (Ескимоси) в село на Хъдсън Бей в Канадската Арктика, коледата на 1969 г. Инуитските ми приятели ме накараха да се включа в състезание със снегоходки по леда на реката, но знаейки, че аз нямам опит в това, аз с неохота приех да участвам. Те доста настояваха да се включа и аз се съгласих. Разбира се, аз бях на последно място, доста зад всички останали. Бях много притеснен и засрамен, но за голяма моя изненада хората дойдоха до мен и ме поздравиха, казвайки „Ти наистина опита“. Един месец по-късно, когато бях на лов за елени с трима инуити в един отдалечен район, попаднахме в капан на снежна буря и трябваше да изкараме няколко дни без храна. Точно тогава разбрах, че е много по-важно да опиташ, отколкото да спечелиш. От една страна инуитите обичат да печелят, но това, че те отдават голямо значение на опита има голяма адаптивна функция. Един от начините, по който антрополозите научават неща за различните култури е чрез т.нар. „наблюдение на участниците“, унесени в своята ежедневна рутина, гледайки ги какво правят. Ние искаме да разберем смисъла и което е по-важно, функцията на това, което правят. Ние също се увличаме в сравняване на различните култури, сравнявайки начина им на живот с този на други групи. Най-често сравняваме с нашата собствена група. На това състезание със снегоходки аз научих колко много инуитите ценят опита, но също така научих и за ценностната система на американците – да се състезават и да печелят.

“Етноцентризъм” – това е една много често използвана дума в кръгове, където етническата принадлежност, междуетническите отношения и подобни социални въпроси са от значение. Обикновено това означава да поставяш начина на мислене и поведение на едно група върху тези на други или „да осъждаш другите групи, сравнявайки ги със своята“

Етно се отнася до културното наследство и центризъм се отнася до централната стартова точка… така че „етноцентризъм“ буквално означава да оценяваш другите групи на база на своята културна гледна точка, но дори това не определя основните проблеми на това защо хората са такива.

Повечето хора, имайте предвид буквалната дефиниция, вярват, че те не са етноцентристи, а широко скроени и толерантни, но както ще може да прочете по-долу, всеки е етноцентрик и няма как да не бъдеш такъв… това не може да бъде избегнато, нито да бъде преодоляно със силата на волята или със позитивно мислен. Въпреки всичко това може да е много добра възможност да разпознаваме и да се справяме със собствените си предразсъдъци и да научим много повече за потенциала ни като човешко същество… това е процес на учене и усъвършенстване, който продължава цял живот.

За да видите по-сериозните проблеми, свързани с етноцентризма, ще е нужно по-добро разбиране на понятието. В други случаи етноцентризма може да се дефинира като: правене на грешни предположения за останалите на база на нашия скромен и недостатъчен опит. Ключовата дума тук е предположения, защото ние дори не осъзнаваме, че сме етноцентрични. Не разбираме, че не разбираме.

Един пример за етноцентризъм се вижда в коментарите по-горе за състезанието с инуитите. Аз предположих, че съм „загубил“ състезанието, но се оказа, че инуитите имат коренно различен поглед върху ситуацията. Хората от западния свят им много крайно виждане върху нещата от живота (правилно или грешно, либерално или консервативно и т.н.) и аз показах моето виждане за живота – победа или загуба. По този начин не разбрах как те интерпретират живота и че това да опиташ е от ключово значение. Това не означава, че моят начин на мислене превъзхожда техния, а по-скоро, че аз правя предположения на база на моя опит, когато съм поставен в друга група.

Друг пример може да покаже колко основен е етноцентризма. Ако отидем в магазин и поискаме зелено палто, а продавачът ни донесе синьо, ние бихме си помислили, че той е далтонист или в най-лошия случай, че е глупав, но цветовете не са никак лесни за разпознаване. При инуитите има отделен цвят за това, което англоамериканците наричат синьо и зелено. Това е цветът тунгортук, който може да бъде преведен само като синьо-зелено. Това означава ли, че те не могат да видят разликата? Както ние можем да видим различните нюанси (небесно синьо, морско синьо, тъмно зелено, светло зелено), така и инуитите могат. Ако те искат да назоват това, на което ние казваме зелено, те ще кажат „тунгуйортук“, което буквално може да се преведе като: това синьозелено, което прилича на цвета на иглолистните дървета. Нещо толкова „просто“ като цветовете има толкова различно значение за нас и за инуитите. Цветовете в своята всъщност са светлина с различна дължина на вълната и дъгата може да бъде разделена по много различни начини.

Има много такива примери за подобни различия в начина на мислене и възприятията, които правят живота толкова уникален и различен за различните групи от хора по целия свят. Например в английския език има глаголни времена, които автоматично ни карат да мислим за времето, като нещо точно – времето е пари, намери време и т.н. В езика на алгонкинските племена обаче няма различни глаголни времена и това не означава, че те не могат да изразят времето, ако искат, а това, че те имат анимирани и неанимирани глаголни форми. По този начин те мислят за нещата около тях и ги делят на такива, в които има живот и такива, в които нямат. Така например, ако някой от племето Чипева, не се появи за уговорената си среща с лекар, американските лекари може да го обяснят като „ориентиран в настоящето“, защото ние не може да мислим отвъд рамките на времето. Точно това е есенцията на етноцентризма, ние не можем да предположим, че времевите ограничения не съществуват.

Предположенията, които ние правим за опита на другите могат да доведат до грешни и негативни преценки, които се обясняват с етноцентризма. Например американци могат да наблюдават индианци от племето Крии, които стоят около лагера си и очевидно не правят нищо и те ще определят тези индианци като мързеливи. Хората от западния свят за въвели понятието „да бъдеш зает“ и няма да могат да оценят умението на индианците да си почиват и да не се стремят непременно да правят нещо…нито да оценят колко много усилия изискват някой други техни дейности – като ловът например.

Предположенията могат да доведат и до много грешни заключения. Например ние, които сме част от едно индустриално общество често мислим за индианците от племето Крии като освободени от стреса на модерното общество. Но по този начин ние не можем да видим стресът в техния собствен живот: стресът от липсата на храна, да попаднеш в плен на капан, докато ловуваш, да изминаваш много километри в търсене на храна и вода и т.н. На пръв поглед грешното позитивно предположение се превръща в грешно негативно. Подобно премери могат да бъдат намерени както в нашето общество, така и по целия свят. Когато мислите за своя собствен опит с хора от други етнически групи, какви примери ви идват наум? Кога сте поставяли своите собствени възгледи пред тези на другите?

Всеки е етноцентрик, тъй като всеки от нас прави заключение за начина на живот на другите. Въпросът е защо сме такива?

Дефиницията, дадена по-горе, казва, че ние правим грешни заключения на базата на нашия ограничен опит. Това е всичко, което знаем…това, което вече сме преживели е основата на нашата реалност и това, което очакваме. Нормално е да заключим е че това е в основата на реалността, защото нашия начин на мислен работи идеално за нас. Нашите представи за цветовете, за времето, ценността на индустриализма, нашите социални роли, вярванията ни за живота и вселената и всички останали неща ни помагат да организираме живота си и дават смисъл на нещата, които правим през деня. Ето защо нашите ограничени възможности и опит, който вече сме преживели, ни лимитират. Тъй като ние не сме опитали всичко, което другите са преживели, как може да не бъдем етноцентрични?

И така, какъв е проблемът на етноцентризма?

Етноцентризмът води до неразбиране на другите. Ние погрешно изопачаваме това, което е смислено и функционално за другите народи чрез нашите собствени оцветени стъкла. Ние пречупваме техните възгледи през нашия собствен опит, а не в техният контекст. Ние не разбираем, че нещата, които правят, за тях имат смисъл, точно както нещата, които правим, имат смисъл за нас.

В основата на всичко това е че ние не разбираме, че не разбираме! Ние не знам, че може да развием и друг начин на мислене и да разберем начина на живот на другите.

В най-добрия случай ние просто продължаваме с нашето непознаване. Всичко това може да има своите последствия в нашето общество в международните отношения. Може да си мислим, че имаме добри намерения, но може неволно да обиждаме другите, да ги караме да се чувстват зле и дори да създаваме ситуации, които им вредят. Лесно е да не забележим притесненията на другите (особено на малцинствата и на хората в неравностойно положение) или обратното да ги съжаляваме за тяхната неспособност да се справят с житейските ситуации (като бедност или високи нива на престъпност). Как бихме се чувствали, ако някой не може да забележи нашите притеснения или да ни съжалява, ако ние не можем просто да преодолеем дадена стресова ситуация?

Липсата на разбирате може да възпрепятства конструктивните решения в случаите, когато се сблъскваме с конфликти в различните социални групи. Лесно е да се предположи, че другите трябва да имат определено ценности и перспективи. Колко често сме склонни към конфликт, когато някой друг ни казва кака да се чувстваме или как да мислим?

Етноцентризмът се забелязва и в международните отношения, създавайки конфликти или начини за справяне с конфликти. Например как нашето западно мислене (А срещу Б) може да повлияе върху интерпретацията ни на намеренията на друга група, когато тя изразява различна позиция по даден въпрос. Това е просто една друг гледна точка, или е гледна точка, която противоречи на нашата? Ние може да имаме положителни намерения (от наша гледна точка) да помогнем на другата група да се справи с определени проблеми, но как точно те виждат проблемите и какво точно решение на тези проблеми те искат? Някои хора виждат американците като много кункириращи, целеустремени и хора, които използват насилие. Това се получава заради нашите бизнес практики, холивудските филми и събития като масовото убийство в Колумбайнската гимназия. До колко всички тези неща описват личния ви опит? Как мислите, че всичко това ще повлияе на възприятията на другите общества? В най-крайният случай всичко това би довело до война, където загиват много хора, биват ранени до живот, разрушават се много семейства и др.

Има екстремни форми на етноцентризъм, който води до сериозни социални проблеми, разбира се, каквито са расизмът, колониализмът и национализмът. Тези възгледи обикновено са осъдени от световната общност, но ние редовно виждаме такива случаи в новините.

Един проблем, с който трябва да сме наясно е това, че етноцентризма в много случаи се използва, за да създаде конфликт… и да насърчи силата на дадена група. Историята показва, че насърчаването на гледната точка „ние срещу тях“ води до дискриминация и конфликти, които са полза на дадена група и до вреда на друга група. В основата на социалните конфликти и войните стои етноцентризмът, който има много деструктивна функция за всички страни с течение на времето.

Може ли с по-доброто разбиране на начина на живот и възгледите на другите да се избегнат конфликти, загуба на ресурси и да доведе по-доброто благосъстояние на всички страни? И ето имаме парадокс: ние правим грешни заключения, защото дори не осъзнаваме, че правим заключения. И още повече, приемаме това за нормално. Няма как да не бъдем етноцентрици, не можем да преодолеем това или да направим така, че да сме напълно широко скроени. Дали е възможно да не бъдем етноцентрици?

И така, какво може да направим относно етноцентризма ?

Да се справите с етноцентризма не означава непременно да не бъдете етноцентрици. Това е една непосилна задача, тъй като не е физически възможно да изпитаме всяка една житейска ситуация и опита на всеки един човек по света. Ние винаги ще правим своите заключения на база на ограничения ни житейски опит. Много по-продуктивен подход е да успеем да усетим когато точно проявяваме етноцентризъм и по какъв начин може да го контролираме, за да успеем да развием по-добри въприятия за околния свят. В науката фундаменталните открития не се правят на база на безпристрастност, а по-скоро от това, че хората могат да контролират и осъзнават своите пристрастия. Научният процес ни помага да имаме по-ясен поглед върху това, което разбираме в контекста на това, което не разбираме. Етноцентризмът е вид пристрастие, което ни държи далеч от разбирането на житейския опит на другите хора. Хубавото е че този вид пристрастие може да бъде разпознато и контролирано, като по този начин може да развием допълните способности за разбиране на заобикалящия ни свят. Трябва да развием способностите си да учим – това може да бъде направено. Много от нас познават хора, които са се преместили и живеят в други общности и са се научили как да бъдат пълноценни в новата им среда. Това е доказателство, че може да се развиваме. Антрополозите, разбира се, систематично са работили през годините за развиването на способности.

Първата стъпка към развиването на балансирани възприятия е да осъзнаем, че не разбираме, че правим погрешни заключения. Но как може да осъзнаем нещо, което почти винаги се случва на подсъзнателно ниво? В този случай как може да знаем, че имаме предразсъдъци?

Един от най-успешните начини за разпознаване на етноцентризма е да очакваме реакция и ответно действие. Реакциите ни казват, че правим заключение за нещо и че това, което заключваме не работи.

Винаги може да наблюдаваме собствените си реакции. Когато имаме негативна реакция към останалите (например когато мислим, че нещо няма смисъл, че е грешно, когато се чувстваме обидени и объркани), това е доказателство, че нещата които предполагаме не работят в конкретната ситуация. Например ние може да усещаме индианците от племето Крии като недружелюбни, защото те много често не изразяват емоциите си в социална среда, но ако се замислим и оценим ситуацията, ще разберем, че те всъщност ценят самоконтрола, а той може да е много адаптивен, когато една малка група от хора си е самодостатъчна в своя зимен лагер далеч от всички хора. Наблюдаването на нашите позитивни реакции към другите (ако мислим, че нещо е наистина хубаво или прекрасно, когато се чувстваме удовлетворени) също може да ни помогне да сме наясно, че не напълно разбираме всичко. Например американците почти винаги мислят, че инуитите са щастливи и дружелюбни, защото те се усмихват много, но разбирането на тази реакция ще ни даде възможност да осъзнаем социалните ценности на инуитите, които са много адаптираме към груповия им начин на лов.

Ние също може да наблюдаваме техните реакции. Ако ние блажено продължим в нашите погрешни схващания, но те не реагират така, както бихме искали, това също е важна представа, че нашите предположения не работят в ситуацията. Още веднъж, реакциите могат да бъдат положителни и отрицателни. Например, ако индианец от племето Крии покаже задоволство, когато му подарим нещо, разпознаването на тази реакция ще ни помогне по-лесно да разберем адаптивността на тези хора и това, че те ценя икономическото равенство, вместо да си мислим, че те са разпознали нашата щедрост. Също така, ако попитаме инуит как може да се стоплим, докато прекарваме няколко седмици на зиме лов и той ни отговори с учуденото „Имаш предвид да се стоплиш изцяло?“, разпознаването на тази реакция ще ни помогне по-лесно да разберем концепцията на инуитите за себе си и околния свят. Като обобщение може да кажем, че реакциите ни говорят първо за нас самите. Защо ние мисли, че хората трябва да са дружелюбни, да ценят материалните неща. Когато определяме другите като примитивни или развитие, ние всъщност показваме какво точно ние ценим в живота. Когато идеализираме другите и казваме, че са прости или, че не пилеят нищо, какво всъщност казваме за проблемите, с които ние се сблъскваме. Когато другите ни определят като технологично развити или егоистични, това казва ли ни нещо, което досега не сме осъзнавали? Сблъсъците с различните култури разкриват много повече за нашите собствени перспективи, ценности и емоции, отколкото за тези на другите и по този начин ни помагат да научим много повече за себе си.

Веднъж осъзнали, че ние не разбираме нещо, ние сме в много по-добра позиция да контролираме предразсъдъците си и да търсим много по-стойностни и балансирани възприятия.

Първата стъпка е да разберем, че ние се учим. В този процес ние не знаем и точно заради това ние се опитваме да развием по-добри възприятия. Те са тези, които не знаят какъв е житейският им опит… ние искаме да ни помогнат да разберем по-добре. Най-добрият метод е да искаме обяснение за това, което правят или казват. Ще ми помогнете ли да разбера по-добре?

В същност избягвайте да задавате въпроси, които разкриват вашата реалност или не разкриват нищо за другите. Например защо използвате „зелено“? Също така ние трябва да дадем възможност за изход на другите и да уважаваме правото им да не споделят с нас (точно както и ние не бихме искали да споделим всичко с тях). Ако можем да приемем, че техният житейски опит е толкова важен за тях, колкото е нашият за нас, разпознавайки, че ние сме предубедени и питайки за помощ да разберем, те ще са по-склонни да ни помогнат. Това е един урок, който научих от инуитите и много други са допринесли за това.

След това трябва да зададем два типа въпроси (първо към нас самите), за да разберем по-добре живота в неговия контекст:

(1) Какво те мислят и как действат в конкретната ситуация (от антропологична гледна точка какъв е техният опит) Това включва когнитивните им възприятия, емоциите и чувствата им. Това по същество включва проучване на техните гледни точки върху техния собствен житейски опит, включително специфични когнитивни възгледи за цветовете и структурата на Вселената, чувствата в социалните взаимодействия и поведението им, както и всеки един аспект от културата им. Също така, наблюдението на това, за което не са готови да говорят, може да отвори нови прозрения за тяхната самоанализ и усещане за себе си или за това, защо смятат определени ритуали за тайни. Трябва да имаме предвид, че има много и различни тълкувания на дадено поведение и че в повечето случаи те са на подсъзнателно ниво и много често не могат да се изразят с думи. Например как бихте обяснили на някой от различна култура какво означава свободата за американците. Обикновено точно тези различия в разбиранията са в основите на етноцентризма.

(2) Какви са адаптивните функции на поведението и на ситуациите? (от антропологична гледна точка какъв е етичният им опит) Как всичко това помага на групата да се адаптира към трудностите на живота (екологични, биологично, икономически, социални, психологически и др.) Това е въпрос, който обикновено не се задава, но и този въпрос може да даде нови гледни точки и разбирания. Например някои хора приемат вярването на групата, че вещерството и магията могат ад причиняват болести вместо да го заклеймят като шарлатанство. Например образът на вещицата определя норми на поведение, които са неприемливи и в контраст на тях се появява приетото за добро поведение на групата. Това служи също и за социален контрол, защото хората се страхуват да не им бъде направена магия, ако направят нещо нередно или неприемливо. Ако не попитаме за функциите на вярванията във вещерството, ние никога не бихме разбрали, че подобни възгледи могат да бъдат използвани за неща, които биха били полезни за цялата група. Определен смисъл може да има важна функция в друга област на живота, като например религиозната вяра в магьосничеството, която има важна социална функция. Ние също така трябва да имаме предвид, че всяка културна практика има много и различни функции, в това число екологични, биологични, икономически, социални и психологически функции, които помагат да се адаптира към трудностите на живота. Какво са адаптивните функции? Това е въпрос, който по принцип не се задава, но който помага много за разбирането на други култури.

Ние може да анализираме значенията и на нашето собствено поведение, които в своята същност са много сложни и обикновено се намират дълбоко в подсъзнанието ни, както и идеята ни за свобода. Може да анализираме и функциите на собственото си поведение. Например, за свободата е толкова важна за американците и защо толкова много я ценят? Как това ни помага да се адаптираме? Понякога аутсайдерите виждат нещата, които ние обикновено не виждаме, тъй като те действат в контраст с нашето поведение.

Когато започнем да питаме как мислите и действията на другите дават смисъл на самите тях, ние стигаме до извода, че има много истински начини, по които хора могат да оценят живота.

Какво можем да направим, за да разпознаем етноцентризма при останалите хора? Ние можем да следваме същите процеси и да ги попитаме какво мислят за техните възгледи? За функциите? Това обикновено води до по-дълбоко прозрение и разбиране.

Когато станем свидетели, че етноцентризма се промотира от дадена група, можем да се запитаме и да попитаме тези около нас: Защо тези хора го правят? Какви са ползите им от това? Защо те искат да има конфликти? Това ще покаже какви са мотивите на тази група да действа по този конкретен начин.

Може би никой не може да разбере напълно останалите хора, без да изпита абсолютно всичко, което и те са изпитали. Това не означава, че не може да развием функционално разбиране, за да можем успешно да комуникираме с останалите. Много имигранти, които успешно са се интегрирали в нашето общество, показват, че това е възможно. Има една цел, която е постижима въпреки всичко – да се уверим, че това, което разбираме и валидно и балансирано в контекста на това а осъзнаем това, което не разбираме. Как може да развием тези свои качества? По начина, по който развиваме всички останали качества – тренираме ги във всяка една удобна възможност. Това ще ни помогне да разпознаваме етноцентризма в нас и в околните. Ще допринесе и за това да задаваме точните въпроси, които ще ни позволят да разберем поведението на другите.

Как всичко това се отнася до идеята за релативизма – значимо понятие в антропологията?

Понятието релативизъм обикновено означава да не осъждаме другите и да ги приемаме като равни. Това може да има положително влияние, когато става въпрос за етични взаимоотношения, но това понятие в повечето случаи е нереалистично, тъй като ние не можем да избегнем етноентризма. Ние не всяка цена трябва да се съгласяваме с вижданията на останалите и ние имаме право на свои собствени виждания, тъй като те имат адаптивна функция за нас.

Истинският проблем с релативизма, мисля аз, е това каква част от една група осъжда, когато е във взаимодействие с друга група?  Има места по света, където повечето хора вярват в малките оправдания, като как дадена етническа група определя желания брачен партньор. Има и места, където хората вярват в по-големи неща като геноцида и в нарушаването на човешките права. Също така и места, където хората са готови да приемат помощ, когато става въпрос за обстоятелства, водещи до катастрофи – когато става въпрос за помощ при жертвите от земетресение например.

Налице е широка сива зона, в която съществуват различни мнения, като „свободна търговия“, която насърчава както инвестиционните възможности, така и детския труд. Кой е прав във всички тези ситуации? Има много малко конкретни отговори, но има някои основополагащи принципи, които са включени в Декларацията за човешките права, в която може да прочетем какво да правим. Какви са позициите на обществото в различните ситуации. Повечето групи имат свои общоприети норми, които са смислени и действат за тях. Ако за тях е важен общият просперитет на групата, тогава е редно какво е нашето право да се намесваме и да влияем? Ако възникнат ситуации, които застрашават адаптивния баланс в и между групите, може да има място за справяне със ситуацията, доколкото тя включва всички засегнати групи и е изяснено чие благосъстояние се обслужва. Както става ясно, световната общественост е постигнала консенсус относно човешките права и баланса.

Ние трябва да бъдем внимателни за начина, по който се намесваме. Имам много примери за хора, които използват общоприети ценност, за да извлекат лична облага и по този начин да цивилизират и развият други страни, които имат ексклузивен достъп до полезни ресурси, нови пазари и собствена индустрия. 

Също така има много примери за това как хората са искрено благонамерени към другите (по отношение на техните собствени ценности) с тежки непредвидени последици, като например въвеждането на медицински технологии, които подкопават местните социални структури и сплотеност. Чии интереси се обслужват най-често? Какви е цялостното влияние върху адаптивността на групата? Преди да действаме, ние трябва да оценим някои проблеми:

  • Защо искаме да се намесим? Какви са нашите културни възгледи? Нашите интереси? Дори когато възгледите за справедливост, здраве, стандарт на живот и др. са споделени от останалите, те съществуват в различен културен контекст. Ние все още действаме на база на нашите ценности, а всъщност имаме ли право да определяме дали тези ценности за важни и за другите? Ние бихме били много по-ефективни в намирането на общи решения, ако можем да контролираме своите собствени възгледи и определяме какво точно бихме искали да получим като резултат.
  • Какви са вижданията на останалите относно ситуацията? Какво искат те? Какви резултати биха искали да получат? Когато имаме по-дълбоки разбирания, имам по-добри възможности за определяне на зоните на припокриване, където могат да бъдат намерени ефективни решения и съгласия.

Самоопределението е едно от най-ефективните средства за социална промяна за всички заинтересовани страни. Кой е най-добра позиция да разбере какво е най-добро за тях? Ние всички правим грешки, но това са нашите собствени грешки и ние имаме възможността да се поучим от тях. Ако ние взимаме решения вместо другите, то те никога няма да имат възможността да проявят инициативност и да се опитам да направят това, което мислят, че ще е най-добро за тях и да се поучат от своите собствени грешки.

В случаите, когато на хората не се дава възможност да постигнат своите собствени житейски цели, те може да се радикализират и да приемат други опасни практики като тероризма. Аз вярвам, че нашата най-важна роля е да ги подкрепяме в постигането на собствените им цели, когато те се припокриват с нашите. В дългосрочен план прибързаните “решения”, които налагат възгледите на едната страна за ситуацията, рядко работят. Колко често сме правили нещо ентусиазирано, само за да осъзнаем, че това е довело до нежелани последствия, които ние самите може би сме предизвикали?  Винаги най-добрите решения са тези, при които се установяват общите зони, които позволяват на всяка страна да постигне своите цели, където крайното решение е желано от всички страни и разбира се, когато всяка страна има възможност да допринесе за това крайно решение.

Ето в такива случаи етноцентризма може да бъде възможност.

Един от най-големите приноси в антропологията е концепцията за етноцентризма и по-точно как да го разпознаваме и контролираме, като по този начин успяваме да развием балансирани разбирания за заобикалящия ни свят, за хората в него и за нас самите.

Стандартен научен принцип е разнообразието е адаптивно. Колкото повече различни ресурси има дадената група, толкова по-голям е потенциалът и да се адаптира в различните ситуации. Налага се да осъзнаем, че това може би е екоразнообразие, но трябва да знаем, че става въпрос за етническо разнообразие. Колкото повече различни начини и преживявания има пред дадено общество, толкова повече ресурси има то за адаптиране. Едно от най-големите предимства на съединените американски щати е наличието на голямо етническо разнообразие. Ние имаме в своето общество адаптивните ресурси на хора от целия свят, които допринасят за общата ни адаптация.

Когато се срещаме с хора от различни етнически групи, ние имаме възможност да научим нови неща от тях. Да усетим и преживеем живота по нов начин – начин, за който дори и не сме подозирали, че съществува. В по-дългосрочна перспектива можем да разберем големия потенциал, който хората има да бъдат хора. Този потенциал също така съществува за нас, възможности, за които никога не сме подозирали, че ги има – да гледаме на живота като на една допълваща перспектива, а не като възможност за конфликт. От друга гледна точка, има неща, които може да се научим да избягваме, като ужасния случай, когато американци са изклали виетнамски цивилни в Ми Лаи. Ние можем по много по-добър начин да разберем себе си, като противопоставим нашите виждания с тези на другите и като се запитаме на нашите собствени ценности. Когато се издигнем на етноцентризма, ще видим цели нови области на познанието и много ново възможности, по които хората могат да преживеят живота…ще научим уроци, които ще ни помогнат да се наслаждаваме на живота по нов начин.

За още идеи, които ще ви помогнат да разберете своето поведение и поведението на други култури вижте:

Разпознаването и контролирането на етноцентризма и разширяването на разбиранията ни за нашето собствено поведение и за поведението на другите изискват много мислене. За още насоки в този процес вижте:

Специални благодарности на всички хора, които се свързаха с мен през годините и дискутираха проблемите на етноцентризма. Вашите непрестанни въпроси стимулираха мисленето ми върху центризма във всичките му форми и познанията ми относно потенциала ни като хора.

Translated by Aleksandar Damyan 
Read the original page here.