John Backus

Пионер в езиците за компютърно програмиране, Лаборатория Уотсън към Университет Колумбия, 1950-1952.

В ляво: снимка от Жан Форд Бренан, „IBM Лаборатория Уотсън към Университет Колумбия“. Текстът казва: “Джон Бакус, лидер на групата, която разработи FORTRAN (1954-57) е един ранен SSEC програмист. След като служи за Американската Армия през Втората Световна Война, Бакус получава своята бакалавърска степен по математика в Университет Колумбия през 1949 г., а през 1950 г. придобива магистърска степен по математика. Той работи в „IBM Лаборатория Уотсън към Университет Колумбия“ от 1950 до 1952 г., води Групата по Програмиране и Изследвания и е удостоен с титлата IBM Fellow през 1963 г. Освен FORTRAN Бакус разработва и BNF (Нормална Форма на Бакус, приложение на езиците на Ноам Комски и генеративна граматика на формалните компютърни езици). Това е основния език, който се използва при описването на други компютърни езици. Бакус е основен автор на Algol 60 Ревизиран Отчет. Той се пенсионира през 1991 г . Цитат от наградите ACM Turing:

За дълбоки, значими и трайни приноси към проектирането на практически системи за програмиране на високо ниво, по-специално за неговата работа по FORTRAN, както и за семинално публикуване на официални процедури за определяне на езиците за програмиране.

Джон Бакус умира в своя дом в Ашланд, Орегон на 17-ти март 2007 г.

През 2004 г. имах следната кореспонденция  него, след като бях представен:

Date: сряда, 31 март 2004 12:06:14  EST
From: Франк Да Круз  <fdc@columbia.edu>
To:  Джон Бакус <jbackus1@xxxxx.xxx>
Subject: Университет Колумбия Компютърна История

Здравей Джон, приятно ми е да си пишем. Когато започнах работа в Лаборатория Уотсън, вие бяхте местен герой. За първи път се сблъсках с компютрите и Fortran през 1965 г. в армията и пристигнах в Колумбия през 1966 (IBM бяха все още там, в същата тази сграда, в която стоя и в момента, но тогава не го знаех).

През тези дни Лабораторията Уотсън беше претъпкана с платки, карти и малки кабели и жички. Все още имам стола на Steelcase от 1940 г. и купчина наръчници на EAM (първият ми „програмен“ опит беше на 407).

Paul [Макджоунс] посочи моето уеб нещо в Колумбия.

http://www.columbia.edu/acis/history/

Работата ми, както вече сте забелязал, може да бъде проследена чрез много линкове и подстраници на хора, оборудване, събития и чрез много онлайн книги и документи. Започнах да работя по това, когато осъзнах, че съм почти най-възрастният човек тук и любим източник на носталгия за всички останали.

Когато започнах да пиша обаче, аз бях все по-заинтересован от Екерт и Лаборатория Уотсън в сравнение с това, което помнех от първо лице. Особено след като започнах да получавам обаждания и имейли от ветерани от тези години: Херб Грош, Ерик Хакам, Ели Кравиц, Кен Шрейнър и Сеймур Кьониг, всички тях вие най-вероятно помните (и сте си писали с тях), като и много хора от годините, когато вие напуснахте. Ерик все още живее в същия апартамент на ъгъла. Ели е в NYU, а Хърб – в Университета в Торонто.

В това място има адски много история, която все още е неизвестна в Колумбия, да не говорим за останалия свят. Неслучайно Колумбия празнува своя 250 годишен юбилей тази година и аз съм компютърния историк на събитието. Бавно, но сигурно събирам материали за уеб C250 уеб сайта:

http://www.columbia.edu/c250/

например Холерит (скоро и Екерт) като „Колумбийци, изпреварили времето си“ и в възпоменателния том „Колумбия Стои“

Ако прегледате страниците с историята на изчисленията, ще видите, че се опитах да идентифицирам значителен брой първи (някои от тях спорни), които Колумбия и / или Уотсън Лабораторията, като научните автоматични изчисления, основополагащите срещи на ACM и (това е благодарение на вас) SSEC, заради което има училище, което твърди, че първият истински ненюманов компютър (в състояние е да работи със запаметени програми и смесени инструкции и данни в един и същ магазин, въпреки че това не е нормалният му начин на работа и е с ограничена вътрешна памет):

http://www.columbia.edu/acis/history/ssec.html

Не искам това писмо да стане прекалено голямо, така че ще спра, казвайки, че ще се радвам да ми отговорите скоро и да добавите всичко, което желаете или да направите нужните корекции. На следния линк може да намерите моята биографична скица:

http://www.columbia.edu/acis/history/backus.html

и бих желал да я прочетете и коригирате при нужда в съответствие със стандартите на Колумбия и Лабораторията Уотсън (има актуална тема за дискусия в Алт Фолклор Компютърс за това къде за първи път е инсталиран ФОРТАН). Чудя се дали все още поддържате връзка с Лабораторията Уотсън, след като напуснахте и им изпратихте ранните версии на 650 или НОРК.

Също така, ако имате някакви спомени за Уолъс Екерт, с радост бих ги добавил към неговия профил:

http://www.columbia.edu/acis/history/eckert.html

преди да бъде публикуван C250.
Благодаря!

  • Франк

Франк Да Круз
Проектът Кърмит Университет Колумбия
612 Запад 115та улица
Ню Йорк 10025-7799
САЩ

Date: Неделя, 11 Юли 2004 15:00:37 -0400 (EDT)
From: Франк Да Круз fdc@columbia.edu
To: “Джон Бакус” jbackus1@xxxxxxx.xxx
cc: “Dr. Herbert R.J. Grosch” hgrosch@xxxxxxx.xxx
Subject: Колумбия Изчислителна История (отново)

     

Здрасти Джон, Хърб [Грош] ме насърчи отново да ти пиша. Нямам какво толкова да добавя към първия ми имейл с изключени на това, че през изминалото време проведох много изследвания и както отбеляза Хърб, имам нови материали за време на Екер и Военноморската Лаборатория.

http://www.columbia.edu/acis/history/navalobservatory.html http://www.columbia.edu/acis/history/almanac.html http://www.columbia.edu/acis/history/tableprinter.html

Въпреки, че всички тези неща нямат много общо с Колумбия и връзките с Екерт, за мен военните години бяха изключителни, може би защото и двамата ми родители участваха и аз буквално израснах с войнат. Дори имах една малка библиотека – Военен Алманах.

Разглеждах материалите на Бакус в интернет и забелязах някои сходства:

  • Вие сте учили в Университета на Вирджиния, но сте го напуснали рано, за да се включите в армията. Аз също. Не знам какъв е бил университета, когато сте били там, но през 60-те години много от хората се напиваха до припадък.
  • Вие сте преминали техническо обучени в армията, аз също (точно там научих за ключовото перфориране, дънни платки, и т.н. и тогава за първи път видях ФОРТАН и мобилния IBM 1410, които бяха използвани за първи път в програмирането на първите информационни системи команд и контрол. Не знам дали това може да се определи като добро или лошо, но това е част от историята)
  • Вие сте пристигнали в Колумбия след армията, аз също.
  • Вие сте получили бакалавърска и магистърска степен от Университета Колумбия? (аз също) Някой от курсовете, които записах в ЕЕ (по това време все още нямахме CS отдел) бяха същите курсове на Хърб Грош и Уолъс Екерт водех (например Числени Методи).

Като теб? Започнах с напълно неочаквана кариера в областта на компютърните технологии и ето ме тук  35 години по-късно. Между другото Ерик Ханкам има сходен с твоя опит в армията – той срещаше много трудности в училището. Имам неговата автобиография, публикувана тук:

http://www.columbia.edu/acis/history/hankam.html

Както и да е, бих бил много благодарен, ако някакъв начин допринесете – чрез спомени, редакции или снимки през времето, когато сте бил в Колумбия или каквото и да друго, свързано с престоя ти там. Моята малка автобиография е тук:

http://www.columbia.edu/acis/history/backus.html

все още в много начален етап и съм сигурен, че списъкът с публикацията далеч не е пълен (между другото имаме ръкопис на редки книги в нашата библиотека, който се казва „Абстрактен подход към проблема с четирите цвята и теорията на картите“, той ваш ли е?

Предполагам, че вашия главен проект в Лаборатория Уотсън е SSEC. Ето какво имаме за него:

http://www.columbia.edu/acis/history/ssec.html

Завършва със секция, наречена “Беше ли SSEC първия компютър със запазени програми?” и много бих искал да получа коментарите ти за нея. Между другото има много SSEC сувенири в Държавния университет на Северна Каролина:

http://www.lib.ncsu.edu/archives/collections/pdf/brooke_mc268.pdf

но изглежда единственият начин е да го посетите лично.

Благодаря!

  • Frank

From: “Джон Бакус” jbackus1@xxxxxxx.xxx
To: “‘Франк Да Круз'” fdc@columbia.edu
Cc: “‘Dr. Herbert R.J. Grosch'” hgrosch@xxxxxxx.xxx
Subject: RE: Колумбия Изчислителна История (отново)
Date: Нед, 11 юли 2004 14:26:03 -0700

Здравей Франк,

Извинявам се, че не отговорих на първия ти имейл, но го получих в деня, когато жена ми почина и моментът никак не беше подходящ. Всичко около мен се срина тогава. Все ще съм зает с редакцията и публикуването на все още незавършената ѝ книга, над която тя работеше през последните седем години.

Разгледах малката част от материалите, които сте публикували онлайн и ги смята за много интересни. Изумително е това как си успял да хванеш толкова много малки детайли. Мога да прекарам цяла вечност, разглеждайки голямото разнообразие от линкове, които си ми пратил.

Удивително е как пътищата ни се кръстосали преди време. И да, по мое врем също всички в Университета се напиваха до безобразие. Надявам се, че не си напуснал така, както аз. Моята „кариера“ в Колумбия беше също така финансирана от Джи Бил. Бях специалист по математика.

Прекарах много малко време в Лабораторията Уотсън, но незабравяй, че аз много харесвам да се занимавам с SSEC. (мисля, че е малко пресилено да се смята за първия компютър, който работи със запаметени програми. Една от програмите, които разработих, използваше специално разработени клетки, от които се получават команди за управление на програмата). Надявам се, че бих могъл да бъда от полза. Имам толкова много да кажа, но толкова малко време. Може би ще бъде по-лесно, ако говорим по телефона. По кое време е удобно да се чуем?

— Джон

Date: Пон, 12 Юли 2004 12:44:27 EDT
From: Франк Да Круз fdc@columbia.edu
To: “Джон Бакус” jbackus1@pacbell.net
Cc: “‘Dr. Herbert R.J. Grosch'” hgrosch@hotmail.com
Subject: RE: Колумбия Изчислителна История (отново)

Извинявам се, че не отговорих на първия ти имейл, но го получих в деня, когато жена ми почина и моментът никак не беше подходящ. Всичко около мен се срина тогава.

Това е най-ужасното нещо, което мога да си представя. Моите съболезнования! На фона на всичко това носталгията по компютрите е неуместна.

Все ще съм зает с редакцията и публикуването на все още незавършената ѝ книга, над която тя работеше през последните седем години.

Това със сигурност е трудно. Може ли да попитам за какво е книгата?

Разгледах малката част от материалите, които сте публикували онлайн и ги смята за много интересни. Изумително е това как си успял да хванеш толкова много малки детайли. Мога да прекарам цяла вечност, разглеждайки голямото разнообразие от линкове, които си ми пратил.

Благодаря, вършех всичко това с удоволствие – признавам ,че изпитвам известна носталгия за дните, когато компютрите биваха създавани и използвани от учени за разрешаването на сериозни проблеми в сравнение с днес, когато те са по-скоро системи за забавление и устройства за пазаруване. Това, което най-много ми харесва в тази работи е че мога да привлека хора, които са работили тук преди много време. Сайтът се появява или при търсене в интернет или те научават от други хора за него и по този начин той набира популярност. Плюс и имам голямото удоволствие да осигурявам връзка между колеги, които не са се чували отдавна. (с тяхното позволение, разбира се!)

Удивително е как пътищата ни се кръстосали преди време. И да, по мое врем също всички в Университета се напиваха до безобразие. Надявам се, че не си напуснал така, както аз.

Видях надписа на стената и напуснах преди това да се случи – „Не може да ме уволните,
аз напускам!“ 🙂

Моята „кариера“ в Колумбия беше също така финансирана от Джи Бил. Бях специалист по математика.

Джи Бил беше страхотно нещо. Без него не знам какво биха правили родителите ми след войната. Аз специализирах в Социология и съвсем скоро осъзнах, че никой няма да ти плаща, за да спасиш света и завърших (след карането на такси и други обикновени професии) работейки в Колумбия Инженерно Училище, Катедра Физика, където някои от професорите ме взеха под крилото си и ми дадоха уменията да програмирам – на ФОРТРАН, разбира се, на техните ранни микрокомпютри и ме окуражиха да завърша. В крайна сметка имам диплома, бях назначен в Компютърния Център и все още работя тук. Записах и двете си деца да следват в Колумбия, така че не мога да се оплача.

Прекарах много малко време в Лабораторията Уотсън, но незабравяй, че аз много харесвам да се занимавам с SSEC. (мисля, че е малко пресилено да се смята за първия компютър, който работи със запаметени програми. Една от програмите, които разработих, използваше специално разработени клетки, от които се получават команди за управление на програмата). Надявам се, че бих могъл да бъда от полза.

Да, знам, че това може да се разтегне много 🙂

Имам толкова много да кажа, но толкова малко време. Може би ще бъде по-лесно, ако говорим по телефона. По кое време е удобно да се чуем?

По всяко време между 9:00am и 1:00pm или 2:00pm и 6:00pm, източно време, с изключение на този четвъртък, когато съм на зъболекар.

1 xxx xxx-xxxx

Благодаря, че се свързахте с мен!

  • Франк

(след това не получих никакъв отговор)

През 2017 г. Елинор Колчин (преди това Кравиц) която е работила в Лаборатория Уотсън през 40те и 50те години отбелязва: „Определено познавах Джон Бакус. Той работеше по Фортран… Затварям очите си и го виждам. Ние в Лаборатория Уотсън бяхме едни от първите хора, които използвате Фортран. Всяка коледа имахме парти и след това вече не бяхме толкова много хора на 612 Запад 116та улица и всички се познавахме. И аз понякога работех на SSEC за изчислени на орбитите на отдалечени планети. Имаше изчисления на този компютър и аз го използвах за проверка. Исках разрешение да продължа да работя в Лаборатория Уотсън, защото точно тогава завърших магистърската си програма в Колумбия (имейл, 7ми април 2017 г.)“

Избрани публикации:

  • Бакус, Джон В., “IBM 701 Система за бързо кодиране”, IBM, Ню Йорк (10 Сеп 1953), 4 стр.
  • Бакус, Джон В., “IBM Система за бързо кодиране”, Журнал на Асоциацията за Компютърни Изчисления, Том 1  (Януари 1954), стр.4-6.
  • Бакус, Джон В. и Харлан Херик,” IBM 701 Система за бързо кодиране  и други системи за автоматично програмиране “, SСимпозиум за Автоматично Програмиране за Цифрови Компютри, Офис по Технически Науки, Министерство на Търговията на САЩ, Вашингтон DC (Май 1954), стр.106-113
  • Спецификации за IBM Формула за Системата за Математически преводи, ФОРТРАН, IBM Научна Дивизия,  Ню Йорк (10 Ноември 1954),  43 стр.
  • Амдал и Дж. В. Бакус., Системен Дизайн на IBМ тип 704, IBM Инженерна Лаборатория, Пукипси, Ню Йорк (1955), 11стр.
  • Бакус Дж. В., Автоматична система за кодиране FORTRAN, Процедури за Западната Конференция за Изчисления  1957, стр.188-198.
  • Бакус Дж. В., Синтакс и семантика на предложения Международен Алгебричен Еизк на ACM-GAMM Конференцията в Цюрих, ЮНЕСКО, UNESCO, 1959, стр.125-132.
  • Дж. В. Бакус и П. Нор, Ревизиран Доклад на Алгоритмичния Език ALGOL 60, CACM, том. 6, стр. 1; Компютърен Журнал, том 9, стр. 349 (1963)
  • Дж. В. Бакус, „Историята на Фортран I, II, и III”, История и летописи на Изчисленията, том.1 номер.1 (Юли-Септември  1979).

Препратки:

  • Бренан, Жан Форд, IBM Уотсън Лаборатория в Колумбия – А История, IBM (1971)
  • Шаша, Денис и Кейти Лазере, Извън умът им: Животът и откритията на 15 от най-великите компютърни учени, Коперник / Спрингър-Верлаг, Ню Йорк  (1995), ISBN:   0-387-97992-1.
  • Разработки на Джон В. Бакус 1954-1994, US Конгресна Библиотека, 2,540 броя.

FПрепратки за Фортран и Алгол:

Линкове (последно проверени на 1 юли2018):

Некролог:

Франк Да Круз / fdc@columbia.edu / Университет Колумбия Изчислителна История / Последно обновяване: 12 Юни 2019

Translated by Aleksandar Damyan 
Read the original page here.